Интервю на Мариана Банчева за читателите на интернет-страницата на Платформа за генериране на проекти.
Мариана Банчева е психолог, образователен експерт и граждански активист. Съ-основател е и изпълнителен директор на Института за прогресивно образование. Бивш заместник-министър на образованието. Основен автор на проекта „Променяме се с климата“, финансиран от ФМ на ЕИП 2014 – 2020 по „Малка грантова схема „Климат“ на програма „Опазване на околната среда и климатични промени“.
Наглед простичката формулировка на наименованието на проекта „Променяме се с климата“ провокира дълбок размисъл. Кои са най-важните промени, които имате предвид?
Климатичните промени предизвикват глобални и локални последици, които имат различни измерения – човешки, обществени, икономически, екологични. Въпросите, които много хора си поставят, са свързани с това къде са възможностите за смислена човешка реакция и къде са възможностите за реакции на общностите, местните власти, държавните институции.
Повечето от проблемите за справяне с климатичните промени имат наднационален характер и изискват и наднационални решения. Но са свързани и с реални поведения на хората или общностите. Проблемите са трудни, решенията – нееднозначни. Но ангажираните с образованието възрастни сме длъжни да говорим открито с учениците и да можем да им даваме рамки и инструменти, чрез които да осмислят своето поведение, да предприемат действия. По този начин се надяваме да помагаме на младите хора да намерят отговор на големите въпроси, които ги вълнуват за себе си, отношенията с другите и света през призмата за справянето с климатичните промени.
Работата по проекта е свързана със създаване на образователни ресурси, насочени към подпомагане на учителите да прилагат разпоредбите на Държавния образователен стандарт за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование, осигурявайки възможност за планиране на училищни интердисциплинарни проекти и осъществяване на проектно-базирано обучение, изграждайки мостове между съдържанието на различни учебни предмети – география и икономика, биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, физика, технологии и предприемачество, човекът и обществото, родинознание, човекът и природата.
В същото време имаме желанието да предизвикаме дискусии за проблемите, свързани с климатичните промени на местно равнище и да се набележат мерки, които могат да се предприемат от местните общности и власти.
Неправителствените организации във Вашия проект избират да партнират със седем училища от всички краища на страната. В тях преобладаващият брой ученици са от уязвими групи. Тези ученици и техните семейства и общности са изправени пред множество предизвикателства. В този смисъл какво е в техния „дневен ред“ мястото на темата за климатичните промени?
Изборът на училища от много различни части на страната поставя организаторите на проектните дейности в ситуация на по-голяма трудност. Но ние искахме да включим училища, които са в различни географски райони и с различно като структура население. Ние знаем за множеството предизвикателства, свързани с обучението им. В същото време, заедно с представителите на училищата, на местните общности и институции ще търсим най-значимите за тях проблеми, свързани с климатичните промени. Една от съществените дейности на местно равнище е именно идентифициране на тези проблеми, както и на тези от тях, които могат да бъдат повлияни с настоящият проект. Към този момент авторите на проекта не предполагат никакви предварителни теми и проблеми. Те ще бъдат уточнени по време на специални срещи на местно равнище.
Един безспорен факт, обаче, е, че климатичните промени засягат особено силно именно по-уязвмите групи и общности.
Изменението на климата и последиците от това имат нарастващо влияние върху много сектори от икономиката, което не се ограничава само с добива на полезни изкопаеми и с нарастващото внимание към ролята на възобновяемите източници на енергия.
Селското стопанство е уязвимо от увеличението на честотата и интензивността на неблагоприятните климатични явления, поставяйки пред нарастващ риск производството на храни и поминъка на селското население.
Неблагоприятните климатични събития имат отрицателни последици за туризма.
Наводненията, свлачищата и срутищата причиняват щети на пътната инфраструктура и на транспортните услуги.
Увреждането на сгради и градска инфраструктура, последици за здравето, застрашени доставки на храна, вода и енергия, както и повишен финансов натиск върху общините – това са част от основните рискове пред населените места.
Промените в климата увеличават риска от екстремни метеорологични явления и бедствия – бури, засушаване, масивни горски пожари, наводнения. Броят на бедствията, свързани с климата, се е утроил през последните 30 години. Над 20 млн. души годишно напускат домовете си поради тези причини.
Климатичните промени засягат пряко и косвено човешкото здраве. Екстремните метеорологични условия са причини за много животозастрашаващи състояния, но косвено влияят на достъпа до вода, храна и чист въздух. Тези въздействия засягат непропорционално по-уязвимите групи от населението (деца, възрастни, хора с хронични заболявания или живеещи в бедност).
Едно от големите предимства на проектите по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, по който е финансиран и Вашия проект, е партньорството с организации и институции от Норвергия, Исландия и Лихтенщайн? По „Променяме се с климата“ партнирате с норвежката организация „Приятели на Земята“? Бихте ли споделили каква е най-голямата добавена стойност, която се очертава от това партньорство?
Норвежката организация е една от най-старите и големи организации, които работят по проблемите на околната среда. За нас е изключителна възможност фактът, че те имат добре изградено партньорство с другата организация с идеална цел, която е партньор по проекта – За Земята. От своя страна, аз съм работила по 2 значими за образованието проекти на За Земята.
Добавената стойност от партньорството е в споделянето на опит и ресурси за работа с различни възрастови групи, както и в споделянето на тайната за устойчивостта на работата на тази организация. В този смисъл добавената стойност е значима за българските НПО, но и за самите образователни институции.
Въз основа на съвместната Ви работа с консултантите по Платформа за генериране на проекти, какви конкретни идеи бихте споделили за подобряване на услугите по платформата?
През продължаващия и през новия програмен период предстои отваряне на процедури по различни оперативни програми, които предполагат партниране между образователни институции и НПО.
Много полезно би било да се типологизират въпросите и да има готови отговори от страна на консултантите.
От моя гледна точка, организациите се нуждаят от подкрепа за подготовка на обосновката на бюджета и връзката между бюджета и трансформирането му в секции от електронните формуляри.
За съжаление за част от декларациите, които се изискват по редица процедури, има неясноти относно регистрацията по ДДС и дефинициите на дейности с икономически характер и стопанска дейност. В този смисъл е необходимо пред управляващите органи на програмите да бъдат формулирани ясни въпроси и настоятелно да се търсят категорични отговори.
В това отношение мога да дам пример и с двете схеми по ОП „Околна среда“, които бяха отворени за кандидатстване за училища и организации в сферата на образованието. От всички отговори на въпроси никъде не ставаше изрично ясно дали НПО може да е водещ партньор.
Изключително важни са и възможностите за подкрепа при планиране на процедури по ЗОП или ПМС № 118, за да могат да бъдат добре отчитани след това дейностите.
Вие имате дългогодишни наблюдения върху работата на НПО с уязвими групи, главно в сферата на образованието, но и в свързаните с него сектори. Ако използваме за времева граница програмните периоди, какво в последния програмен период се промени в сравнение с предходните периоди по отношение на работата на гражданските организации в подкрепа на уязвимите групи?
Ние сме още в началото на новия програмен период, но вече се одобряват процедури, свързани с уязвими групи. Лично за мен, едно основно предизвикателство, все още, е свързано с необходимостта от време за смислена отворена, фокусарана, но и по-дълга във времето дискусия за това какви механизми, процедури, промени е важно да бъдат направени, за да могат учениците от уязвимите групи да показват по-високи образователни резултати.
Мисля, че към момента има склонност да се трансформират операции от предишните периоди в настоящия. Пример за това е операция „Подкрепа за успех“. Тя продължава старите дейности, без много прецизни оценки на смисъла и постигнатото от предишния период. Новите дейности за работа с родителите не са описани достатъчно добре и за тях няма посочени индикатори.
Постигането на промяна на рутинната работа на учителите – т.е. в начина на организиране на обучението (учебно съдържание, часове, форми и методи на обучение) – е ключово за постигането на по-високи учебни постижения на учениците по ефективен начин в рамките на задължителните учебни часове.
Многото проекти, свързани с национално или европейско финансиране, предоставят възможност за екстензивни мерки – повече часове от същото.
Друг сериозен въпрос, който не е намерил разрешение досега, е ориентиране на процедури за повишаване на компетентностите на учителите за работа в мултикултурна среда само към училища, в които има преобладаващ брой ученици от етнически малцинства. Смятам, че интеркултурните компетентности са изключително важна част от задължителните компетености за всеки човек в съвременния свят и затова тези процедури следва да бъдат отворени за всички училища.
В момента сме в заключителната фаза на планиране за следващия програмен период – до 2027 г. – какви промени по отношение на работата на НПО с уязвими групи бихте искали да видите?
Развитието на технологиите, преходът към зелена икономика и други политико-икономически развития водят до намаляване на местата за нискоквалифициран труд. Липсата на възможност за започване на работа в много населени места е проблем и сега, което води до миграция към големите градове.
Липсата на добро градско планиране и изключването на обособени квартали продължава да бъде проблем за осигуряване на нормални условия за живот на много хора.
Все още има населени места, в които няма услуги за ранна грижа в периода на ранното детство и до постъпване в училище. Липсват и услуги за качествено прекарване на свободното време, предоставяни от специалисти извън училищата – става дума за спорт, култура или науки. Все още по места липсват и услуги за работа със семействата и подкрепата им за това да бъдат все по-добри родители.
Изключително важно е да се работи и с местната общност като цяло – работата на терен с хората за промяна на модели на функциониране.
Благодаря Ви и успешна работа по проекта „Променяме се с климата“!